-Г-н Кръстев, разкажете повече за идеята на проекта ви?
-Стефан Кръстев: Проектът дава възможност на безработни английски младежи, с не много шансове в живота, на възраст от 18 до 30 години, да дойдат в България и да извършат доброволна работа в полза на деца в институции.
Една немалка част от английските младежи-доброволци също са излезли от подобни институции. Затова се получава един много ползотворен емоционален и културен обмен. Идеята е да се окаже помощ и съдействие на социалните институции в България и също така доброволците, които са пристигнали в България, с новия си опит, с новата си увереност да имат по-добри шансове след приключването на проекта.
-Казвате младежи, които не са имали много добър шанс и може би не много добра перспектива. Какво точно имате предвид и какво очаквате те да получат в резултат на участието си в този процес?
-Бари Клешовиц: Младежите, които са в България като част от тази група, до един имат един сходен проблем в Англия – те са бездомни. Някои от тях в миналото си може да са имали проблеми с алкохола или с наркотиците. Голяма част от тях са израснали в социални домове и затова нямат семейства и дом. Работата, която се върши с тях в Англия, е да ги научим да живеят независимо, да си стъпят на краката, да започнат работа или да продължат образованието си, което много от тях нямат. От младежите, които минават през програмата, приблизително 85% успяват след това.
-Младежите, които работеха в Кюстендил, споделят ли какво е желанието им, ориентацията за бъдещето им?
-Бари Клешовиц: Преживяването им отвори очите за възможностите, които имат, и им помогна да разберат, че няма нужда да се оплакват от живота постоянно, а могат да го грабнат в ръцете си. След като са били в контакт с децата от социалните институции, са осъзнали, че има и друг живот и че не си струва човек да мърмори, да се оплаква от живота и да мрънка за дреболии.
-Има ли разлика между институцията социален дом тук и в Англия?
-Стефан Кръстев: Естествено че има разлика и това е факт. Разликата е очевидна.
-Бари Клешовиц: Трудно ми е да отговоря на този въпрос, в Англия също има домове за деца. В Англия в голяма степен се насърчава това децата да не бъдат в домове за деца, а да бъдат при приемни родители. Там също има проблем, защото в някои случаи могат да не останат в същото приемно семейство, а да израснат, минавайки през различни семейства и да се местят често от едно семейство в друго. Не мога да сравня двете страни, тъй като съм работил само в няколко домове за деца в България. По принцип обаче системата в Англия насърчава приемната грижа.
-Какво ви направи впечатление тук и смятате, че трябва да се промени час по-скоро?
-Бари Клешовиц: От всички три домове за деца в България, в които съм работил, смятам, че в Кюстендил организацията е на най-добро ниво. Видях високо ниво на грижа към децата. Може би това, което трябва да се промени най-вече, е повече финансиране за подобряване на материалните условия.
-Оказва се, че след като те израснат в подобна институция, повечето от тях нямат никакво образование, нямат семейство, нямат дом, явно има някакъв пропуск в системата и в Англия, която не подготвя достатъчно добре младите хора от социални институции след това за самостоятелен живот?
-Бари Клешовиц: Естествено, че има проблеми, както навсякъде. На някои от младежите не им е било обърнато внимание от родителите. Голяма част от тях са израснали в социални институции, като домовете за деца и не са имали примера на родителите и обучението. В Англия проблемът на системата на социалните грижи е, че хората си помагат твърде много и това ги разглезва в определена степен. Голяма част от тях нямат стимул да започнат реален живот.
-С какво ще им помогне посещението в Кюстендил?
-Бари Клешовиц: Първо всички са прекарали страхотно. Всички казаха, че обожават България вече. Всички ще вземат най-вече мотивацията да работят и да подобрят ситуацията в живота. Виждайки дечицата тук, които също израстват в социални домове, също без родителски грижи, също без да имат много неща в живота си, все пак няма смисъл и те да се оплакват от собствения си живот.
-Имате ли след това контакти с младежите, които участват в програмата след връщането ви в Англия и приключването на проекта?
-Бари Клешовиц: Да, повечето от тях живеят в едно общежитие, защитено общежитие, в което аз работя. Дори когато напуснат и продължат нататък в живота си и си намерят собствени квартири и работа, контактът с тях продължава. Имаме 3 подобни общежития. Едното е в окръг Съри, в което има около 30 такива младежи. Има още едно в Уилкшир с още около 30 младежи. Третото е в Девън, където всъщност и аз работя, и където има 38 младежи. Така че в общи линии около 100 младежи.
-В Кюстендил вече работи още една група? Какви са намеренията ви този път?
-Стефан Кръстев: Това е нова група от Шотландия, която ще работи в Кюстендил от 28 август до 10 септември. 13 младежи от Шотландия отново ще извършват освежителни дейности в Дома за деца в Хисарлъка, който е от 3 до 7 години – боядисване, освежаване и, разбира се, прекарване на време с децата от дома.
Разговаря: Елена Асенова, E-79 news
